Н епостижима цел на съвременната наука е да върне към живота мъртъв многоклетъчен организъм. Но дори с увехналите цветя експериментите се провалят, камо ли с по-сложни творения като някое животно или починал човек. В Светото писание се споменават едва трима души, които са възкресени от Христа. Това са дъщерята на Иаир, синът на вдовицата от Наин и Лазар. Свети отци казват, че тия трима Бог е върнал от отвъдното, за да ни увери, че Той е Господарят на живота. Т.е. само той все още има онази търсена от поколения „програма“, наречена Съживяване. Тя, от една страна, може да регенерира тялото, минало в етапа на разложението, а от друга, да извика Душата, пазеща човешката индивидуалност. Защото в миналото жреци уж са възкресявали мъртъвци, но те приличали на зомбита, тъй като душата им е била друга, дори може и да е била управлявана от нечист дух от животинското царство.
Галилея
На 9 октомври в църквите се чете евангелският разказ за възкресението на сина на вдовицата в малкия градец Наин в Галилея. Днес съществува село със същото име в Израел. В него е издигнат параклис за спомен на невероятното чудо, което Спасителя е извършил тук преди 2000 г. (виж по-долу в карето).
Както свидетелства евангелист Лука, Господ Иисус Христос заедно със Своите ученици и множество народ тръгнал за Наин. Когато приближавали градските порти, срещу тях се задало траурно шествие. Млади хора носели мъртвец – единствен син на бедна вдовица. Нещастната майка вървяла покрусена. След загубата на мъжа си преди време, сега тя оставала напълно сама, без никаква подкрепа. Спасителя видял бедната жена, смилил се над нея и й казал: “Не плачи” (Лука 7:13). После пристъпил към мъртвеца, докоснал се до ковчега и рекъл пред изумените носачи: “Момко, тебе думам, стани!” (Лука 7:14). Словото на Господа върнало младежа към живот. Той седнал и започнал да говори. Тогава страх, но и радост обзели всички присъстващи и те казали: “Велик пророк се издига между нас и Бог посети Своя народ” (Лука 7:16).
Утешението
Тълкуватели на светите книги обаче изтъкват, че чудото в Наин има и скрит подтекст. С него богочовекът Иисус Христос показва, че е подкрепа, утеха и надежда за беззащитната и презирана вдовица. И облекчението, което Той предлага, не е временно и случайно. Окончателно е. Христос възкресява детето на вдовицата и по този начин, както по-късно и с възкресението на Лазар предвъзвестява своето собствено Възкресение, както и уверява във всеобщото възкресение един ден.
Затова при всяка мъчителна и ужасна печал човекът не се губи в гробния мрак. За това християните винаги погребват мъртъвците със светлата надежда за всеобщото им възкресение. Това ще се случи при Второто пришествие на Иисус. А до тогава християните не се сбогуват c покойните си близки без надежда. Защото се вярва, че Бог е направил едно място, наречено Отвъден свят, където душата на човека продължава своето съществуване. Именно там ще видим покойните си близки един ден.
Надеждата
Всички ли обаче ще възкръснат, питат мнозина не само християни, а и хора, изповядващи източни култове и религии. Отговорът е - всички достойни ще възкръснат, за да участват в Господнята радост, а другите ще останат далече от нея. Последното зависи от човека и от избора, който е направил във времето, прекарано на земята. Зависи от степента на любовта и почитта към Бог и от любовта и прошката към ближния.
За това началото се поставя тук и сега, в света на тлението и развалата, c полъха на Светия Дух и c освещаващата My благодат. А като възкреси сина на вдовицата от Наин (както направи и с дъщерята на Иаир), Господ показва, че в Него те имат надежда, че Той държи живота, който преминава тук, за да продължи другаде.
Възстановиха параклиса на мястото на чудото
Днес в селцето Наим на мястото на второто възкресение, описано в Библията, се издига малък параклис. Той се намира на възлово място между Назарет - мястото, където Иисус е отгледан, и до планината Тавор, където се случва Преображението, в което той разкрива своя божествен образ.
Много време храмът е бил считан за опасен и никой не е влизал под покрива му. Преди близо десетилетие той е укрепен и реставриран. На 7 юли през 2013 г. е открит за поклонение. Това се случва с помощта на Кустодия на Светата земя – древна организация към францисканския орден. Тя се грижи за опазване на реликвите и светите места във и около Йерусалим. Кустодията планира още създаването на манастир в село Наим, което днес е изцяло населено с мюсюлмани.
